Очите като орган за ориентация в околната среда, светоусещане и възприятие, породени от сетивната им функция, са от изключително значение. Заболяванията и свързаните с тях симптоми носят голям дискомфорт и чувство на ограничение, именно поради първостепенната им роля в нашето ежедневие.
Малцина са обаче тези, които се замислят за профилактиката и ранно предпазване на евентуални компликации, свързани с нуждите им. Такива нужди очния анализатор има към основните нутриенти свързани със зрението – лутеин, бета-каротен, витамин А.
Лутеин (oт латински ,,luteus” – ,,жълт”, поради специфичния цвят, който преминава в оранжево-червен при голяма концентрация) e ксантофил и е натурален кератеноид. Лутеин се синтезира само от растенията и като другите ксантофили се намира в големи количества в зеленолистни зеленчуци като спанака, броколи, царевица, пипер, киви, грозде, портокали. Силен антиоксидант.
Животните получават лутеин, чрез растенията.
На лутеин са богати яйчните жълтъци (биологично по-усвоима форма от този в зеленчуците, тъй като жълтъка съдържа мазнини – холестерол и холин) и животинските мазнини. На него се дължи жълтия им цвят. Следователно, колкото по ярък е той, толкова повече от ценното вещество има в тях.
Човешката ретина натрупва лутеин и сходния зеаксантин. Там те служат като протектори от йонизиращи ефекти. Лутеинът е липофилен и не се разтваря във вода. Абсорбира се по-добре при консумация с мазна храна. Спомага светлинната абсорбция. Предпазва от оксидация. Предпазва структурите на окото от увреждащото действие на слънчевата светлина, играейки роля на филтър. Концентриран е в лещата на окото.
Проучвания показват, че натрупването на пигментите в макулата (,,macula lutea” – лат. ,,жълта точка”) понижава риска за развитие на очни заболявания като възрасто-обособената дегенерация на макулата. Има епидемиологични доказателства за връзка между ниската плазмена концентрация на лутеин и зеаксантин и увеличен риск за развитие на дегенерация на макулата, чийто резултат е слепотата.
Друго епидемиологично проучване показва как високия прием на кератеноиди предпазва от развитие на катаракта. Подобряват се визуалните възприятия и се понижава светлочувствителността (фотофобия) при индивиди приемащи 10 мг лутеин и 2 мг зеаксантин дневно.
Лутеин се набавя натурално от диета богата на плодове и зеленчуци.
При липса или недостатъчен прием, както и при възрастни с понижена дигестия на хранителните вещества суплементацията е препоръчителна. Добра дневна доза е прием на 6-10 мг. Пушене и алкохол изискват по-висок прием на лутеин. Единствения отрицателен ефект от предозиране с лутеин е бронзирането на кожата (кератенодермия).
Освен очни заболявания, лутеинът предпазва още от ракови процеси, сърдечна патология, диабет тип 2 и др. Подобрява състоянието на кръвоносните съдове, предпазва от атеросклероза (мастни отлагания в артериите), която е предпоставка за инфаркти.
Други сходни пигменти са каротените – бета-каротен – получил името си от специфичния оранжев цвят, който придават на морковите. Бета-каротенът е прекурсор/неактивна форма на витамин А (провитамин А), в който се превръща посредством ензима бета-каротен 15,15`-монооксигеназа. Една молекула бета-каротен образува две молекули витамин А. Абсорбцията става в тънките черва и нейния рейт е от порядъка 9-22%. Мазнините подобряват абсорбцията. Измерва се в международни единици – IU.
Натурални източници на бета-каротен са морковите, сладките картофи, тикви, зеленолистни растения (спанак, зеле); Палмовото олио е най-богато на бета-каротен (10 пъти повече от морковите). Дневната доза е от 2-7 мг. Предозиране с бета-каротен не води до хипервитаминоза А, а просто до оранжево оцветяване на кожата. За разлика от витамин А, който е токсичен във високи дози, бета-каротена се превръща само в толкова ретинол, колкото е нужен.
Бета-каротенът е антиоксидант като витамин Е и витамин C – предпазва клетките от оксидация и свободни радикали. Използва се като превенция на рак и сърдечни заболявания, забавя прогреса на катаракта и дегенрацията на очната макула. Засилва имунните защитни сили на организма. Предпазва кожата от изгаряне.
Добре повлиява състояния като астма, депресия, безплодие, Паркинсон, псориазис, артрит. Понижава кръвното налягане. Бета-каротен помага и при генетични заболявания като еритропоетичната протопорфирия (болест на ,,вампирите”), която протича с изключителна светочувствителност.
Витамин А (ретинол/ретинал) е третия основен компонент, преплетен в щита ,,профилактика на зрението”. Той е мастноразстворим витамин, нужен на ретината, под формата на специфичен метаболит, светло-абсорбираща молекула ретинал, важна както за скопичното виждане (при малко светлина), така и за цветното зрение. Той участва и в епителния растеж и растежа на други клетки.
В храните е под формата на естер (ретинил палмитат/ацетат), който се трансформира до ретинол в тънките черва (резервен витамин А). Ретинолът се превръща в активната алдехидна форма – ретинал. Друг метаболит на витамин А – ретиноинова киселина, който е със слаб ефект и не функционира в ретината.
Витамин А е от изключително значение за зрението, половата система, имунитета, клетъчната комуникация. Този витамин е нужен като компонент на родопсин-протеин, абсорбиращ светлина в рецепторите на ретината и подпомагащ диференциацията и функцията на конюнктивалната мембрана и корнеа. Подпомага клетъчния растеж и диференциация, играейки главна роля във формиране и поддържане сърцето, белия дроб и бъбреците и др.
Един от основните симптоми при дефицит на витамин А е нощната слепота, тъй като той участва във фототрансдукцията. Всяка година близо 250 000 от 500 000 недохранени деца в света развиват слепота, като половината от тях умират през първата година. Той е от голямо значение при бременни жени.
Характерно е, че състоянието не повлиява виждането и функциите на зрителния апарат при дневна светлина. Витамин А дефицита, също така понижава възможностите на организма да се справи с инфекции. При неимунизирани деца този имунен срив често води до заболяване от морбили с по-висока смъртност. Забавя се растежа и костното развитие.
Друг проблем, свързан с липсата на витамин А може да бъде ксерофталмия – състояние на понижена секреция на слъзните жлези с последваща очна сухота. Това е добра предпоставка за формиране на очни инфекции, поради лишение защитните механизми на окото и евентуална слепота.
Лечението на нощната слепота изисква високи дози витамин А (200 000 IU) под форма на ретинил палмитат орално, 2 до 4 пъти годишно. Интрамускулните инжекции са слабоефективни, поради лошо усвояване на субстанцията. Трябва да се повиши консумацията на натурални източници – мляко, черен дроб, зеленчуци.
Безспорна е връзката между витамин А и развитие на катаракта и дегенерация на макулата. Дневните дози витамин А варират между 0.8 мг – 1 мг.
Както се вижда доста от очните усложнения се повлияват добре от правилна, балансирана диета и евентуална суплементация при нередовен режим на живот. Правилната суплементация намаля също умората на зрителния апарат, свързана с изключителното му натоварване през ежедневието. Качествени хранителни добавки за по-добро зрение може да намерите в електронния магазин fitholic.bg.
