Р Е Ш Е Н И Е  № 2755

 

гр. Варна, 19.09.2008 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Варненският районен съд, девети състав в публично съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и осма година в състав:

 

Районен съдия: И.Д.

 

            при секретаря Т.С. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3146 по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 128 и чл. 270, ал. 2 от КТ С.В.Р., ЕГН ********** *** срещу „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „П. М.Д.” № **.

            Ищецът твърди в исковата молба, че със заповед № 10973/12.07.2007 г. е бил назначен на длъжност „охранител” в поделение на ответника в гр. П. и работил до 14.09.2007 г., след която дата е ползвал отпуск по болест. Сочи, че на 12.12.2007 г. е получил заповед № 91 от 19.09.2007 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, на осн. чл. 71 от КТ, поради изтичане срока за изпитване. Намира заповедта за незаконосъобразна, поради прекратяването на трудовото правоотношение по време на ползване на отпуск по болест и преди изтичане на срока на изпитване, прекъснат с отпуска по болест. Ищецът твърди, че не са му изплатени в срок трудови допълнителни възнаграждения. Отправените искания са за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед № 91 от 19.09.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител”; за заплащане на трудово възнаграждение за месец август 2007 г. в размер на 80 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 01.08.2007 г. до датата на завеждане на иска в размер на 22 лв; за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд през периода от 12.07.2007 г. до 14.09.2007 г. в размер на 50 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 12.07.2007 г. до завеждане на иска в размер на 14 лв. и за заплащане на допълнително възнаграждение за прослужено време през периода от 12.07.2007 г. до 14.09.2007 г. в размер на 95 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 12.07.2007 г. до завеждане на иска в размер на 32 лева. Претендират се и направените по делото разноски.

            Ответното дружество излага в отговора си на исковата молба становище за недопустимост на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ, поради изтекла погасителна давност. Счита също предявените искове за неоснователни, поради следните съображения: Сочи, че трудовия договор с ищеца е сключен на основание чл. 70 от КТ, с уговорен в полза на работодателя без предизвестие и преди изтичане на срока за изпитване. Твърди също, че на ищеца е изплатено трудовото възнаграждение за м. август 2007 г., както и за положен нощен труд през периода, в който ищецът е полага труд. Сочи, че допълнително възнаграждение за прослужено време не е изплащано на ищеца, поради непредставяне от негова страна на документи за наличието му.

            Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

            Между страните не се спори, а и от представеното заверено копие на трудов договор № 10973/12.07.2007 г. се установява, че страните са били обвързани с валидно трудово правоотношение, по силата на което и на осн. чл. 70, ал. 1 от КТ С.В.Р. е назначен на длъжност „охранител” в ответното дружество, считано от 12.07.2007 г.

            Със заповед № 91/19.09.2007 г. на управителя на ответното дружество, издадена на основание чл. 71 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца. видно от отбелязване, извършено върху заповедта, на 21.09.2007 г. Р. е отказал да подпише заповедта и да я получи, като отказът му е удостоверен с подписите на двама свидетели. на заповедта е извършено и второ отбелязване, от което е видно, че на 12.12.2007 г. ищецът е получил същата.

            По делото са представени и седем броя болнични листи, от които се установява, че ищецът е ползвал отпуск за временна неработоспособност през периода от 14.09.2007 г. до 12.03.2008 г.

            От заключението на вещото лице Д.П. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, а и от представените от ответната страна платежни документи се установява, че дължимите трудови и допълнителни възнаграждения на ищеца за периода от 12.07.2007 г. до 13.09.2007 г. да изплатени своевременно на ищеца по банков път.

            Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

            По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ и предвид направеното от ответната страна възражение за изтекла давност, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 114 давността започва да тече от деня, в който задължението е станало изискуемо. От представените писмени доказателства се установи, че ищецът е получил, при условията на отказ, заповедта за прекратяване на трудовия му договор от 21.09.2007 г. Дори и да се приеме за меродавна другата дата, посочена от ищеца, а именно 12.12.2007 г., то се налага извода, че към датата на подаване на исковата молба – 29.04.2008 г. специалният му двумесечен давностен срок, предвиден за иск срещу прекратяване на трудово правоотношение е бил изтекъл. Несъстоятелно е твърдението на ищеца за прекъсване на давностия срок с предявяването на иск пред РС – П., доколкото видно от представените по делото писмени доказателства производството по предявения от ищеца иск е прекратено с влязло в сила определение, а съобразно чл. 116, б. „б”,  in fine, ако искът не бъде уважен давността не се смята за прекъсната.

            Предвид изричното позоваване на ответника за изтекла давност, съдът намира, че е настъпил юридически факт с погасителни последици по отношение на предявените претенции за отмяна на извършеното уволнение и възстановяване на заеманата длъжност, тъй като след изтичането на давността се е преклудирало правото на ищеца да иска принудително осъществяване на вземането си и материалното право на ищеца не се полза с държавна защита. С оглед горното, съдът намира предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

            Съдът намира за неоснователни и останалите претенции на ищеца за заплащане на трудови и допълнителни възнаграждения в посочените размери, доколкото от представените платежни документи от страна на ответника и от заключението на вещото лице се установи, че същите са изплатени на ищеца по банков път. В тежест на ищеца бе да докаже, че е предоставил необходимите документи за установяване на предходен трудов стаж, необходими за начисляване и изплащане на допълнително възнаграждение за продължителен труд, но до приключване на устните състезания доказателства в тази насока не бяха ангажирани. по изложените съображения исковете с правно основание чл. 128 и чл. 270, ал. 2 от КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и направеното искане, ищецът следва да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.

            Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от С.В.Р., ЕГН ********** *** срещу „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „П.М.Д.” № ** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 128 и чл. 270, ал. 2 от КТ за отмяна на незаконно уволнение на ищеца, извършено със заповед № 91 от 19.09.2007 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „охранител”; за заплащане на трудово възнаграждение за месец август 2007 г. в размер на 80 лв, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 01.08.2007 г. до датата на завеждане на исак в размер на 22 лв; за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд през периода от 12.07.2007 г. до 14.09.2007 г. в размер на 50 лв., ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 12.07.2007 г. до завеждане на иска в размер на 14 лева и за заплащане на допълнително възнаграждение за прослужено време през периода от 12.07.2007 г. до 14.09.2007 г. в размер на 95 лева, ведно с обезщетение за забавено плащане за периода от 12.07.2007 г. до завеждане на иска в размер на 32 лв., като неоснователни.

            ОСЪЖДА  С.В.Р., ЕГН ********** *** да заплати на „Т.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „П.М.Д.” № ** сумата от 300.00 лева /триста лева/, на  осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двумесечен срок от съобщаването му на страните.

 

Районен съдия: